НАПЛАЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЛА̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наплащам1 и от наплащам се; заплащане, изплащане. Аз от днес ся протестирам против него, щото наплащането на всичките ми загуби и повреди, .., да принадлежат на него. Д. Попов, ТБП, 53. Времето за наплащане на записите доде, секи със записа в ръка са представи пред г-н Пенча. Ил. Блъсков, ПБ II, 71.