НАПЛЕСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛЀСКВАМ, -аш, несв.; наплѐскам, -аш и (остар. и диал.) наплѐщя, -еш, мин. св. наплѐсках, св., прех. Разг. 1. Намазвам обикн. с плескане някого или нещо с голямо количество от нещо течно или мазно. Омивачът вече ми е наплескал лицето със сапун и аз не мога да виждам повече сцената. Ив. Вазов, БП, 72. Земи малко бяла магнезия та я намеси с вода, чтото да стане кашица; с тая кашица наплещи омазаните места на книгата. Лет., 1871, 236.

2. Изцапвам, нацапвам някого или нещо много, в голяма степен; оплесквам, изплесквам. Колко ли червило трябва да си е слагала онази там .., че да наплеска цялото му лице и целия асансьор. Тарас, СГ, 94. Наплескал си е тетрадката с мастило.

3. Прен. Неодобр. Написвам или нарисувам лошо, като зацапвам, замацвам. Наплескал е една картина, на нищо не прилича.

4. Набивам някого с плесници; наплясквам, нашляпвам. Идеше ми да стана и да наплескам този нахалник. К. Калчев, ДНГ, 76. — Той е много своеволно дете, което аз така ще наплескам, че дълго да помни... П. Славински, МСК, 56.

5. Прен. Неодобр. Наговорвам или написвам за някого лоши думи; оклеветявам, очерням, нацапвам. — Йотата долу! — извика той пламнал и се закани да го наплеще в една дописка, задето беше увил в един школски вестник червен пипер. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. наплесквам се, наплескам се и наплещя се I. Страд. от наплесквам. II. Възвр. от наплесквам (в 1 и 2 знач.). — Жената на мокрия иде. Погледни я, наплескала се е с червило да се прави на млада. К. Петканов, ЗлЗ, 244.