НА̀ПЛИВ

НА̀ПЛИВ, мн. няма, м. Обикн. с предл. от, на и друго същ. 1. Струпване или появяване на множество, голямо количество от нещо, назовано с второто съществително. Хотелът е голям.. — Стаи много, но напливът на клиентите през юли и август е страшен. О. Василев, ЖБ, 296.. Трябваше да тичам по назначението си.. Голям наплив от кандидати. Ст. Чилингиров, РК, 289. Затихнал и пуст, освободен от делничния наплив на коли и мотори, асфалтът приличаше на внезапно пресъхнала река. Б. Райнов, ЧЪ, 72.

2. Прен. Силно въздействие, напор на обикн. разнообразни мисли, чувства и под. Бенковски, чиято душа немееше, претръпнала от наплива на страхотни чувства, беше почти равнодушен за утрешния ден. Л. Стоянов, Б, 136-137. Очите му овлажняха при наплива на тия спомени за Божана. Елин Пелин, Съч. II, 21-22. Под наплива на тия радостни впечатления, аз дигам чашата. Ив. Вазов, ВЮ, 118.

— От рус. наплыв.

Списък на думите по буква