НАПЛИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛЍТАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от наплитам и от наплитам се; изплитане, оплитане, сплитане.

2. Диал. Стар народен обичай, според който тригодишно момче се завежда при кръстника му, който реже от косата му на седем места и я сплита по особен начин, след което го гощава; настригване, стрижба.