НАПЛО̀ДВАМ, -аш, несв.; напло̀дя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наплодявам. наплодвам се, наплодя се страд.
НАПЛО̀ДВАМ СЕ несв.; напло̀дя се св. непрех. Наплодявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.