НАПЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Диал. Навлизам някъде, в нещо с плуване. Има ли такива коне на света, да преплуват толкова широка вода? А и като я наплуват, няма ли топ? Ц. Гинчев, ГК, 357. — Дето да си по-стар агуч, / доведи ми силно стадо. / .. / Че го зачу по-стар агуч, че наплува в' бели Дунав, / та преведе силно стадо. Нар. пес., СбВСтТ, 40. Мария майка не слуша, / ми си морето наплува. До сред средата стигнала. Нар. пес., СбВСтТ, 289. наплувам се страд.