НАПЛЮ̀ВАМ

НАПЛЮ̀ВАМ, -аш, несв. и св.; наплю̀я, -ю̀еш, мин. св. наплю̀х, прич. мин. страд. наплю̀т, св. 1. Прех. Изцапвам, изпръсквам с плюнка някого или нещо. Изтичвах на улицата с геврек или филийка, намазана с нещо благо.. Изчаквах някой да си поиска и в мига, преди да си отвори устата, аз го преварях и — .. — наплювах филийката. С. Северняк, ИРЕ, 174. От устата му летяха слюнки.. Сюлейман ага бавно избърса с длан челото си — навярно ходжата го беше наплюл. А. Дончев, ВР, 48. Мечката го [таралежа] помириса, побутна го леко с крак и се убоде от бодлите му. Тя изрева, наплю го и отмина. Ем. Станев, ПГВ, 119.

2. Прех. За мухи — замърсявам, изцапвам нещо, като снасям яйцата си по него. Ако някой не ся умие и ако държи лицето си нечисто, мухите ще ся налепят по лицето му и по ръцете му, па може и да го наплюят със семе, което, като ся разчупи, произвожда рани. ИЗ 1874-1881, 1882, 158. Мухите са наплюли прозорците.

3. Непрех. Диал. За болест — проявявам се във вид на пришки; сплювам, побивам, поплювам (Н. Геров, РБЯ).

4. Непрех. Остар. Книж. С предл. на. Плюя върху някого; заплювам2. Те не са еврее: тях гявол ги знае какви са; такива са, само да наплюваш на тях и да ги оставиш! Н. Бончев, ТБ (превод), 35. наплювам се, наплюя се страд. от наплювам в 1 и 2 знач.

Списък на думите по буква