НАПЛЮ̀НЧВАМ

НАПЛЮ̀НЧВАМ, -аш, несв.; наплю̀нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намокрям с плюнка. Той [казакът] наплюнчи молива, зачеркна една дума, после пак я написа и този път като че ли излезе по-добре, по-смислено и по-живо. Г. Караславов, СИ, 181-182. Скъсаше ли се нишката, тя сръчно наплюнчваше пръстите си, завързваше скъсания конец. Д. Спространов, С, 298. Наплюнчи плика [с бюлетината] и го залепи внимателно. К. Калчев, ЖП, 109. Той наплюнчи цигарената книжка с езика си и залепи цигарата. Д. Талев, ПК, 572. наплюнчвам се, наплюнча се страд.

— Друга (простонар.) форма: наплю̀мчвам.

Списък на думите по буква