НАПЛЮСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛЮ̀СКВАМ СЕ, -аш се, несв.; наплю̀скам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. 1. Нахранвам се, наяждам се добре, до насита; натъпквам се, надънвам се, надумквам се. Ако завариш домакините да обядват или вечерят, трябва да твърдиш, че никак не си гладен, малко по-късно да вземеш само едно залъче "за хатър" и най-после да се наплюскаш здравата. И. Петров, ПР, 15. Те [полицаите] не са дошли да претърсват къщите, а само да се стоплят и наплюскат. М. Марчевски, ГБ, 134. — Дечоо, Дечо! Помогни ми, баба! .. Цапни го с някой кърпел това проклето куче, .. Мари, дано го поразата порази, кога се не наплюска! Чудомир, Избр. пр, 28. Наплюскал се е магарето, че е забравил какво трябва да върши. Ал. Констонтинов, БГ, 119-120.

2. Напивам се с алкохол, ставам пиян; насмуквам се, насвятквам се, натрясквам се, натаралянквам се. Не знае човек кога ще се напие — преди сватбата ли или по средата, а наплюска ли се — същински бащичко! Чудомир, Избр. пр, 18. — Аз съм малко пиян, дядо Хаджия, ама ти се не сърди, де... Наплюскал си се като свиня, па още ми бъбреш тука е... Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151. — Защо си зациврил? Засрами се! Наплюскал си се с вино... К. Петканов, БД, 133. Един пияница срещнал своя господар, .. Махни ся оттук! — извикал му господарът, ти как си ся наплюскал, та не можеш да стоиш на краката си. Лет., 1871, 205.