НАПОДИР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОДЍР нареч. Остар. и диал. 1. След това, после; наподире, подир, подире. Весма вероятно е да кажем, че речените седем славянски племена са били част от истите ония заддунавски славени, които българите, като ги покорили .., довели ги и тях заедно със себе или наподир и ги населили в тия места. БКн, 1895, ян, кн. 1, 335. В руската словесност баладата била най-напред пренесена из Германия от Жуковскаго, .. Наподир Пушкин придал на баладата руский характер. Т. Шишков, ТС, 176. Големи мъки и страдания претегли преосвещенний Софроний в отечеството си, .., и той най-наподир .. — беше принуден да напусне отечеството си. Р. Каролев, УБЧИ, 150.

2. Отзад; отзаде, отзади, наподире, подире, подир. Дигна ся [Винитарий] убо с една част от войските си, повелява и на другите да вървят наподир. Г. Кръстевич, ИБ, 147. Те я турили в един чувал с малко ориз на един най-малък и запрял катър, който пооставал сѐ наподир и имал адет да повървява малко отстърна на сичките други катъри из пътя. СбНУ ХI, 102.