НАПОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. 1. Място, където добитъкът, животните пият вода; водопой, поило. Че го [стадото] сведе татък долу, татък долу на бял Дунав, / да си търси овчи напой, намери го, напои ги. Нар. пес., СбВСт, 717. Подкара Тодор, подкара, / четри чифта биули, / на брода ша ги закара, / на брода, на напоите. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 177.

2. Течна храна за животни. Прасците се хранят обикновено с граничев и буков желъд, с напой, трици, тикви и с кукуруз. Ступ., 1975, бр. 5, 40.