НАПОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПОЛ нареч. Остар. и диал. Наполовина, наполовин; наполо, наполова. През разрушени прозорци, сринати в куп зеленясали камъни, влизаше светлина на тясна ивица и напол озаряваше син полумрак. Н. Райнов, КЦ, 75.