НАПОМИНА̀ВАМ

НАПОМИНА̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Напомням, припомням, спомням; напомнювам, вспомням, вспоминам, напоминам. Той не обичал да му напоминават за смъртта. Л. Каравелов, Съч. II, 107. Аз постоянно напоминавам на ония, които ма окружават, че тряба да са въоружаваме. С, 1872, бр. 41, 328. Не кръстат са [богомилите], защото мислат, че тоя знак не угождава Богу, т.е. защото му напоминава дървото, на което го разпнаха юдеите против волята му. Знан., 1875, бр. 10, 158. Али паша напоминава, че разпри са ся били породявали за тези места между отоманската Порта и Россия. ЦВ, 1856, бр. 276, 1. напоминавам се страд.

НАПОМИНА̀ВАМ СИ несв., прех. Остар. Книж. Спомням си, припомням си; вспомням си, вспоминам си, напомням си, напоминам си, напомнювам си. Мария не беше още дошла в себя си когато я хвърлиха в тъмницата и вътре ся съвзимаше полека-лека, напоминаваше си оногова, който я доведе. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 21.

Списък на думите по буква