НАПОМНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀МНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напо̀мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напомням; припомням, напомвам, напомнювам, наумявам. Ние казахме колко той [Каравелов] по своя дар за идейна полемика и по обращенията си напомнуваше руския студент. С. Радев, ССБ I, 228. Ова днешно радостно за нас явление неволно ни напомнуват първите виновници на нашето първоначално умствено и духовно просвещение. БКн, СбПер. п I, 53. Не мисли ли Ваше величество, че като забранявате да ся казва Ваше величество, вий напомнувате на цял свят да ся държи в туй тягостно почитание. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 346. напомнувам се, напомня се страд.

НАПО̀МНУВАМ СИ несв. (остар. и диал.); напо̀мня си св., прех. Спомням си, припом‑

ням си; напомням си, напомвам си, напомнювам си, напоминавам си, напоминам си, наумявам си. И си напомнувам, че съм чела в древната история, че имало йедин человек от Сидонската царска фамилия, който бил градинар. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 385. Наши болгари не вяруват, че св. Патриарх има искрено желание за отделение церковнаго нашего управления, защо види ся да си напомнуват слова рускаго летописца: лъстиви бо сут греци и до сего дне. ЦВ, СбПер. п II, 27.