НАПОМНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПО̀МНЯМ, -яш, несв.; напо̀мня, ‑иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. и прех. Обикн. с предл. за. Предизвикам или оживявам в нечия памет спомен за някого, за нещо познато, преживяно; припомням. Този цъфнал дрян кой знае защо му напомня за сина му, за Стефан. С. Северняк, ИРЕ, 11. Тоя странен младеж непонятно му напомняше за неговата собствена младост. Ст. Дичев, ЗС I, 213. И в тия бели безлюдни полета вятърът гони черни, отскубнати кой знай отде бурени .. Но сега може би това навява по-тъжни мисли, защото напомня участта на печалните изгнаници, прокудени далеч от своя роден край. Й. Йовков, Разк. III, 56. В околността на Котел има доста стари остатки и развалини, които напомнят стари славни времена. С. Бобчев, ПОС (превод), 75.
2. Прех. и непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да или с предл. за. Насочвам мисълта, обръщам вниманието на някого към нещо важно, съществено, значимо, което не трябва да бъде забравено, пренебрегнато за даден момент или изобщо; припомням, подсещам. Железните пръти подрънкват отзад в карусерията и ми напомнят да бъда по-предпазлив. К. Калчев, ДНГ, 8. Беше един от ония мартенски дни, които вече напомнят, че идва пролет. Д. Кисьов, Щ, 417. Ангел искаше да изпъдят стария секретар-бирник от общината, за да заеме мястото му .. все напомняше на околийския началник за заслугите си към Либералната партия. Г. Караславов, ОХ I, 83-84. Ние молиме тие г-да,.., час по-скоро да ни изпратят дълга си, за да ни улеснят и да ни избавят от досадното положение да им напомняме винаги това, което сами са длъжни да направят. НБ, 1877, бр. 62, 244. // Непрех. С предл. за и възвр. лич. местоим. себе си. С някакъв факт, проява, давам знак, предизвиквам мисъл в съзнанието на някого, че съществувам и не бива да бъда забравян, пренебрегван; подсещам. Скоро и то [детето] ще почне да напомня за себе си и да разпъва душата между радостта и между грижите, които носи. Ст. Чилингиров, РК, 221. Дори когато народите са били хвърляни в жестоки войни, Женева е напомняла за себе си със своята посредническа роля в световната политика. Ив. Мирски, ПДЗ, 106. Стаматко охка от раната си. Тя го мъчи, напомня му постоянно за себе си. Л. Стоянов, Х, 37.
3. Прех. и (рядко) непрех. С вида си, с някакво действие, постъпка и др. създавам впечатление в съзнанието на някого за прилика, подобие с някой друг, с нещо друго; наподобявам, приличам. Пръв излиза напред, за да приеме кръщението, един висок фламандец с мустакато лице, чието мършаво тяло напомня поразително легендарната фигура на Дон Кихот. Св. Минков, ДА, 45. Щом Кондарев излезе, Янков обърна към него рошавата си глава и недоволно го изгледа,.. Тоя поглед тъй много напомняше погледа на младия Джупун, че Кондарев без да ще, се усмихна. Той все забравяше, че двамата са първи братовчеди. Ем. Станев, ИК I и II, 116. Тия каменни стени, които се изправят стръмно над гористите поли на хълмовете, чудно напомнят на крепости. З. Сребров, Избр. разк., 184. Цялото поле се изпъстря с тия бели и черни ивици, които напомнят шарките на зебра. Й. Йовков, Разк., 139.
4. Прех. Остар. Книж. Спомням си; припомням си, напомням си. Облечен с черна дълга дреха, набулен с черно священно було,.., той тихо се разхожда изпод дебелите сенки, напомня миналите си години. Ил. Блъсков, ЗК, 90. напомням се, напомня се страд. от напомням.напомня се, нопомни се безл. Еснафът решава еди-кой да бъде епитроп на черквата, еди-кой касиер,.., на непокорливия му се напомня еднажд-дважд, най-сетне се изпроважда чаушина да му закрий тезгяха (..), за да не смей да работи. ВЦ, 1888, кн. 20, 22-23.
НАПО̀МНЯМ СИ несв.; напо̀мня си св., непрех. Остар. Книж. Спомням си; припомням си, напомням, вспомням си, вспоминам си, напомвам си, напомнювам си. "Аз си напомням, думаше понякога Иванчо на Марийка, когато бях много малък, че ний бяхме на друго едно място, дето имаше много къщя и много человеци." П. Р. Славейков, ИМ, 11. Онова бедно сираче, онова просто сираче, когато стане гражданин и познае голямата полза на знанието да чете и пише, с признателност ще си напомня за доброволните учители,.., които са му дали тази светлина. У, 1871, бр. 8, 115. Потърпи сега да ти разкажа нещо по тя тетрадка и как се случи, и как се срещнах с братчето ти, за което сега добре си напомням. Ил. Блъсков, ДБ, 29. Завиждам ви, деца, напомням си и аз, / кога съм радости изпитвал, като вас. Ив. Вазов, Съч. II, 63.