НАПОМНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀МНЯНЕ, мн. -ия, ср. Само ед. Отгл. същ. от напомням, напомням се и от напомням си; припомняне, спомняне. Тия хора му досаждаха не само с присъствието си, но и с мълчаливото и настойчиво напомняне, че в този момент той трябва да вземе важно решение. В. Геновска, СГ, 367. Мидхад се изпъна. Всяко напомняне за Али караше сърцето му да тръпне. Ст. Дичев, ЗС II, 672. Фабрикантът скъпеше своите франкове,.. и въпреки напомнянията на работниците не пожела да уреди редовното почистване на фабриката си. Т. Генов, Избр. пр, 232. Във времето на нейното представление [на трагедията] зрителите не могли да са въздържат от плач и поетът бил осъден да заплати глоба 1000 драхми за .. напомняне на туй печално събитие. Н. Михайловски, РВИ (превод), 109.