НАПОМПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀МПВАМ, -аш, несв.; напо̀мпя, ‑иш, мин. св. -их и (диал.) напо̀мпам, -аш, св., прех. 1. Помпя нещо докрай или колкото е необходимо. Предната лява гума на "Зила" беше спаднала. Иванчев ми заповяда да я напомпя. К. Калчев, ДНГ, 44. С какво тия нещастни колоездачи ще напомпят залепените си гуми, щом не си носят помпите? Хр. Пелитев, ХО, 126. Ванко напомпи примуса и сложи да свари картофи. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Днес след училище той не се сдържа, напомпа топката, изхвръкна из къщи, свирна на Милен и двамата припнаха до парка "да потренират". Б. Болгар, Б, 231.

2. Прен. Разг. Настройвам силно, във висока степен някого с някакво чувство, понякога срещу друг или срещу нещо; надъхвам2, подсторвам. Още на другия ден Тошка долови промяната у Ивана и сърцето ѝ се сви. — Напомпила е и него! — проплака тя. Г. Караславов, Тат., 55.

3. Изпомпвам нещо, някакво количество от нещо. Напомпих един варел бензин. напомпвам се, напомпя се, напомпам се страд. Въздухът за въздушната завеса и възглавницата се всмуква и напомпва от два вентилатора през отвора. НТМ, 1961, кн. 3, 3. напомпвам си, напомпя си, напомпам си възвр. от напомпвам в 3 знач.

НАПО̀МПВАМ СЕ несв.; напо̀мпя се и (диал.) напо̀мпам се св., непрех. Разг. Настройвам се във висока степен с готовност за нещо, да извърша нещо или с някакво чувство, понякога срещу някого, нещо; зареждам се, навивам се. Беше се напомпал да ѝ крещи още дълго, но видя, че се приближават до някаква планета. В. Цонев, НВЛ, 55. — За да изразиш напълно ролята, да се вживееш в нея, ти просто се напомпваш със съответните чувства. ВЖ, 1998, бр. 23, 16.