НАПОРИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОРЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който е настойчив, неудържим в желанието, стремежа си да постигне определена цел. Вътрешно бай Станьо беше напорист, но с хората — улегнал, мъдър. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 44. Драгия силно вярваше, че по-малкият му син непременно ще дойде — Методи беше напорист на характер, непреклонен. А. Гуляшки, ДМС, 54.

2. За характер или проява на човек — който се проявява извънредно силно, бурно, стремително и не може да бъде спрян или овладян; неудържим. Майка му [на Виктор] премисля, полека-лека чертите ѝ се отпускат: .. И изведнъж се развъртява и почва да шета, обладана от дива, напориста енергия, тензухената кърпа в ръката ѝ бърше прахта като побесняла. Др. Асенов, ТКНП, 186. Напорист характер.

3. Който се отличава с нападателност, който оказва напор1 (в 3 знач.). Успехът споходи българския отбор. И той е резултат главно на смислената и напориста игра в първите и последните петнадесет минути. О, 1977, кн. 11, 42.