НАПОСЛЕДНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОСЛЀДНЕ нареч. Остар. Книж. Понякога с предл. на. Напоследък; напоследок. В разболяванието си от тежката болест тя [майка ми] съвсем вече оставила и къщата, и мене на нейната [на сестра ми] грижа,.. лежала, на напоследне и не се помняла. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27. Напоследне обаче между германската и австрийската преси се появи една силна полемика. С, 1888, бр. 224, 1.