НАПОСЛЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОСЛЀДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Наследник. Стефансон е бил един човек застоян и предаден на своята работа както Брюнела .. Роберт, достоен напоследник на неговото име. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 18-19. Аз нямам деца и желая моята бащина да я оставя на някой напоследник, който може да я обръща с разум и мярка. БО, 1846, бр. 1, 3.