НАПОСЛЀДЪК

НАПОСЛЀДЪК нареч. 1. В последните месеци или в дните, непосредствено преди момента, в който се говори. Дълго време подслушва разговора им и разбра не само къде ходеше Кирил нощем и защо напоследък хлябът им се свършваше бърже, но и кой бе подпалил стопанския двор. Ст. Марков, ДБ, 419. Събитията, които напоследък се случиха, продължава да вълнуват още селото. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Казват, че обичал да посръбва, особено напоследък се пропил, уж от яд и отчаяние. Л. Стоянов, Х, 24. По небето се показваха бели облаци, високи и разпокъсани — предвестници на есента, които напоследък се надигаха всеки ден откъм югозапад. Д. Талев, СК, 42.

2. Остар. Книж. Най-накрая, в последния момент; напоследок. Тръгнах и аз по него, изпроводих го дори до отвън селото и напоследък се разделихме, като че биле и пребиле бозна откогашни познати приятели и другари. Ил. Блъсков, ДБ, 37. — Кораб, кораб!Под какъв флаг?попита капитанът..Английский корсар — кричи напоследък вахтений. С. Радулов, ГМП (превод), 201.

Списък на думите по буква