НАПОСЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв. ; напоследя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Наследявам. Требва ли ми още млого време да оставим мрътъв нашът язик, когото сме напоследили от нашите прадеди? БО, 1846, бр. 1, 1. напоследявам се, напоследя се страд.