НАПОСО̀КА

НАПОСО̀КА нареч. Диал. 1. Напосоки. Човек не трябва да се хвърля слепешката, напосока, само защото е намислил нещо полезно. Той трябва да рискува при известна вероятност за успех. Инак няма смисъл. Г. Караславов, Т, 106. Ревност и мъка го тласкаха да върви, но той не знаеше накъде и тръгна напосока в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 98. Вдигнах пушката и, без да меря, изгърмях напосока. Н. Попфилипов, РЛ, 32.

2. Остар. Приблизително. Злато ще има на земята едва до триста хиляди милиона грошеве,.. А пак сребро напосока има пятнадесят пъти и половина повече отколкото злато. Й. Груев, Лет., 1873, 234. Други пак [сб. "Отечник"] малко по-наподирен, напосока открай 13 столетие, също на сърбско наречие, лежи в .. Париз. Хр. Йоанович, Ц (превод), 54.

Списък на думите по буква