НАПОСОКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОСО̀КИ нареч. Разг. Както дойде, без предварително обмисляне и определена цел; намерки, наслука, напосока. Вървеше без път, напосоки, през пътечки, заобикаляше ливадите, минаваше само през горичките и по-настрана от обработените места, където можеше да срещне хора. Т. Харманджиев, КВ, 108. Войниците не виждаха врага и стреляха напосоки или по прозорците на горния кат, а тия отвътре пестяха изглежда всеки куршум. Д. Талев, И, 102. Взе напосоки първия том от съчиненията на Елин Пелин, разряза началната кола, зачете я. Г. Русафов, ИТБД, 160. Понякога кажат нещо напосоки, без да съзнават, че изговарят голяма истина. В. Мутафчиева, ИКМ, 112.