НАПОСТЍЛАМ

НАПОСТЍЛАМ, -аш, несв.; напостѐля, -еш, мин. св. напостла̀х, св., прех. Разг. 1. Постилам много или всички неща. — Много нови работи имаш, Ралуко. Много армагани ще да е донесъл Драгия.Не е много, ами всичко, каквото е донесъл, съм го напостлала. А. Каменова ХГ, 67. А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътя. КТЕМ, 449. Пет-шест .. кожи, напостлани около огъня, са постелки за сичката челяд. П. Р. Славейков, СК, 70.

2. Постилам, застилам нещо на много места или изцяло. Оттук [зелената поляна] бягат далеч господарските великолепни палати и дворове, напостлани с мраморни плочи и обградени с високи стени. Ил. Блъсков, ИС, 41. Влизаме в собата. Там шътачките вече са раздигнали трапезите,.., и собата, цяла напостлана, се е ширнала като никога. Т. Влайков, Пр I, 232-233. напостилам се, напостеля се страд.

Списък на думите по буква