НАПРАВЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРАВЛЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. С физически усилия или знак определям посоката на движение на някого или нещо; насочвам. Повдигна тежко ръката си,.. и я постави на ръчката. После напрегна цялата си воля, за да задържи поне очите си отворени, и се опита да направлява лодката. В. Райков, ПВ, 126. Близо до паметника спретнато облечен милиционер с бели ръкавици направляваше движението. М. Марчевски, П, 88. Трактористът обхванал с две ръце кормилото, направляваше мотора. Ил. Волен, МДС, 237. — Спомням си — подхвана Левски, като внимателно направляваше коня си по хлъзгавия път, — с двамина голямоконарчени се срещнах, кога бях във Влашко. Ст. Дичев, ЗС II, 234.
2. Прен. Определям, ръководя развитието на нещо (общество, политика, икономика и под.) към определена цел; насочвам. Могъща и невидима сила движеше всичко. Властна и неуловима ръка направляваше всички хора в битката срещу фашистите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188-189. Бисмарк държеше за австрийските интереси, но искаше сам да ги направлява, а главно да ги помирява с руските — както той разбира. С. Радев, ССБ II, 215. // Определям развитието или начина на поведение на някого; насочвам. Дълбоко в съзнанието му се мярна мисълта, че отсега нататък Иванов ще държи в ръцете си всички нишки на живота му и ще го направлява според своята собствена воля. Ст. Марков, ДБ, 50. — Ние ще направляваме всяка твоя стъпка и ти няма да сбъркаш в нищо. Д. Талев, С II, 9. направлявам се страд. Убеждението бе, че цялата тая дейност се направлява и координира от способен и опитен ръководител. К. Георгиев, ВБ, 93. Тодора остана изненадана от Младеновите думи. В Златановата къща той беше господар, всичко се направляваше от неговата ръка. К. Петканов, БД, 40.
НАПРАВЛЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Насочвам се, отправям се. Един от слушателите дига ръката си и вика един млад момък, който се направлява бързо към тях с книги под мишницата. К. Величков, ПССъч. III, 190. Не тряба нито да са чудиме, че подобни деца прават само онова, щото им е угодно, че силата на тяхната воля са не направлява към желанието и към правението добро. Знан., 1875, бр. 8, 124.
— От рус. направлять.