НАПРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРА̀ЗЕН, -зна, .зно, мн. -зни, прил. 1. Който не води до очаквания резултат, трудът за който е без полза; безрезултатен, безполезен. Той [Костов] не вярваше вече в нищо и почувствува гняв от напразното идване в Солун. Д. Димов, Т, 547. Усилията на съда да проникне по-нашироко в мрежата на революционната организация вътре в страната остават напразни. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Тя правеше напразни усилия да изтръгне ръцете си, ала не можеше, опита да се обърне наляво — не, надясно — също. Г. Райчев, Избр. съч. I, 172. Пестенето и неуморното работене на невяста Панчовица не бидоха напразни. Т. Влайков, Съч. II, 106.

2. За който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, безполезен, излишен, ненужен, неоснователен. Тревогата, че остатъците от разбитата чета биха могли някак да се отскубнат, да се спасят — тая тревога беше напразна. Ст. Дичев, ЗС II, 57. Той чувствуваше само, че е напразна всяка мисъл за освобождение, че напред стоят пълни с безкрайна мъка дни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Всичко това ще бъде твое и на тия, които растат заедно с тебе — милионите деца на българския народ, за по-свободния, по-хубав живот на които никоя жертва в миналото не е била напразна. З. Сребров, Избр. разк., 222. Марга отново разсипа любезностите си и в същото време се взираше в лицето на султана, следеше всяко изражение, дебнеше погледа му. Като че напразни бяха безпокойствата им — нищо лошо нямаше. Й. Йовков, СЛ, 39. Само Криворожко [дивият козел] тичаше отделно,.., и извръщаше понякога глава, за да види, дали не ще се появят отнейде преследвачи. Напразен страх — никой от хищниците не бе дори и помислил да се изкачва на страшната скала. О. Василев, ДГ, 113.

— Друга (остар. и диал.) форма: напра̀зден.