НАПРА̀СКВАМ

НАПРА̀СКВАМ, -аш, несв.; напра̀скам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Праскам, бия някого много, в голяма степен; наби‑

вам1, натупвам (Н. Геров, РБЯ III).

2. Прен. Написвам нещо (доклад, статия, писмо и под.) набързо и обикн. незадълбочено или невъздържано грубо; надрусвам.

3. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); наблъсквам, надумквам1, набумквам, набухвам, наджасвам.

НАПРА̀СКВАМ

НАПРА̀СКВАМ СЕ, -аш се, несв.; напра̀скам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Наяждам се, нахранвам се в голяма степен, до пресищане; натъпквам се, надънвам се, надумквам се. Насте веднага си представи тая сладка за него колибарска обстановка,.., където толкова често той и другарчетата му от бандата,.., са нощували върху папрат, след като добре са се "напрасквали" с дини или грозде. Б. Болгар, Б, 349.

Списък на думите по буква