НАПРАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРА̀ШВАМ, -аш, несв.; напра̀ша, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Посипвам, покривам нещо, някого с прах, правя някой или нещо да стане прашно; изпрашвам, опрашвам. Бързи коне минаха край него, напрашиха го и спряха в широк и добре ограден двор. К. Петканов, ОБ, 213. По пътя Динчо избираше да стъпва на камъчетата — да не напраши или да изкаля новите си лъснати обувки и дългите панталони. Л. Галина, Л, 75. За пръв път бай Пондьо напраши и изцапа едничкия си костюм. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Па като си умият на кладенеца краката, да ги не напрашат, стъпват по мащериката. Т. Влайков, Пр I, 265.

2. Сел.-стоп. Посипвам тор или други препарати и под. върху почвата или върху семена, растения. Кръжочничката Ели съобщи делово: — Наскоро един самолет ще напраши .. овощните градини на селото. Ще мине и над нашите дръвчета. П. Бобев, ЗП, 76. Някои стопани у нас напрашват семената с дървена пепел, като мислят, че водят борба срещу главните. РД, 1950, бр. 243, 1. напрашвам се, напраша се I. Страд. от напрашвам. Загладената повърхност се напрашва с един от горните препарати посредством тензухени торбички в степен да се забелее слабо повърхността. РД, 1950, бр. 194, 2. II. Възвр. от напрашвам (в 1 знач.). Добра отиде при решетото и го взе в ръце. — Ще ти помогна. Почини си малко .. — Остави решетото, не е твоя работа. Ще се напрашиш. К. Петканов, Х, 65.

НАПРА̀ШВАМ СЕ несв.; напра̀ша се св., непрех. Покривам се с прах, ставам прашен; изпрашвам се, опрашвам се. — А бе напрашила се беше, сине, та рекох да я [колата] изтрия с вехтата си шамия. Ст. Даскалов, ЕС, 194.