НАПРАЩЯ̀ВАМ

НАПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напращя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. напращя̀л, -а, -о, мн. напращѐли, св., непрех. 1. За виме на животно или гърди на жена — напълвам се с мляко до силно издуване и втърдяване. Първо затисна опашката ѝ под коляното, след това изми ръцете си, но не почна да дои, а леко разтри вкоравеното, напращяло от мляко виме, изми го и тогава подложи празната кофа. Н. Нинов, ЕШО, 56. Врещеше ли козата, значи виметата ѝ са напращели от мляко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 419. Гърдите на сестра ми бяха напращели от млякото и я боляха денонощно. // Обикн. за гърди на жена, момиче — наедрявам, издувам се.

2. Прен. С предл. от и същ. Напълвам се в много голяма степен, до пръскане с нещо, което се назовава от следв. същ. Рухнаха хамбарите, напращели от зърно, изчезна писаната хвърковата кола, заглъхнаха медните камбанки на конете. А. Гуляшки, МТС, 180. Чушките червенеят вече, напращели от сладост и сок. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 324. Припича и все по-трудно е да се превиват берачите до сухата земя, над която е провиснало напращяло от сок грозде. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Пръчките на младите ракити, напращели от мъзга, стърчаха стремително нагоре. Т. Харманджиев, КЕД, 30.

— Друга (остар. и диал.) форма: напръщя̀вам.

Списък на думите по буква