НАПРАЩЯ̀Л

НАПРАЩЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от напращя като прил. Разг. Пълен, издут. Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото ѝ напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65. — Предеш ли? — Преда! — отвърна Ивана и по бузите ѝ, млади и напращели, се появиха две трапчинки. П. Стъпов, ЖСН, 187. Как смееше да се тика при душманите? Захватна булка, напращяла една, че и пременена. Току-виж, хвърлили ѝ око читаците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 287.

Списък на думите по буква