НАПРЀГНАТ

НАПРЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напрегна като прил. 1. Който изисква много голямо напрежение. През тези дни той отслабна и почерня — от пролетното слънце, от безсънните нощи и напрегнатия труд. Ем. Манов, ДСР, 322. — Въпросът ми се състои в това, — .. — че службата ми в статистиката напоследък стана една такава напрегната, че просто да не ти дава Господ. П. Незнакомов, БЧ, 100. — Какво щяхме да направим само с Мермеров при този напрегнат план. Д. Кисьов, Щ, 449.

2. Който е свързан, изпълнен с много голямо напрежение, предизвикано от бързо сменящи се събития или от силни преживявания, вълнения. Отминаха още няколко напрегнати дни и нощи, докато най-после лекарят радостно си отдъхна — двамата болни бяха спасени. Сп. Кралевски, ВО, 102. Ние наистина мислим твърде малко за нервите си и за нервите на хората. А живеем в напрегнато време. Л. Дилов, ПБД, 121. Кръстников стана моят най-добър помощник в ротата, заедно с него преживяхме още много напрегнати събития на фронта. П. Вежинов, НС, 51. Лете, когато се топят ледниците, през най-напрегнатия сезон за земеделците, реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете. Л. Мелнишки, ПП, 49-50.

3. В който се съдържа силно вътрешно напрежение. Колката подскочи внезапно и една звучна плесница изплющя в напрегнатата тишина. Сашо се хвана за пламналата буза и глухо изръмжа: — Защо ме биеш? С. Чернишев, ВМ, 128. Настъпва напрегнато и странно мълчание, като че изпълнено с тежкото, непрекъснато дишане на безсилие и умора. Й. Йовков, Разк. II, 166. Залата е притихнала в напрегнато очакване. Зрителите от задните редове са наставали от местата си. К, 1963, кн. 3, 38. Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67.

4. Който е под въздействието, влиянието на силно физическо или психическо напрежение. А тук е мъчителната неизвестност, напрегнатите до скъсване нерви и,.., куршумите и гранатите. Й. Йовков, Разк. II, 152-153. С напрегнато око и разтреперано сърце наблюдението са пак захвана. Д. Витанов, НС (превод), 124. Напрегнати мускули. // Който изразява силно вътрешно или физическо напрежение. Той слушаше с напрегнато лице, събрал вежди, замръзнал сякаш в мокрите си дрехи на креслото. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. От позата, от крайно напрегнатия израз на лице‑

то му беше ясно за всички, че той вече се готви да заговори. Г. Караславов, ОХ I, 328. — Аз ще говоря на български — каза той с напрегнат глас, а лицето му стана още по-бледо. Д. Талев, ПК, 648. Докато Луис се усмихваше самоуверено, тя го погледна изведнъж с мрачна и напрегната сериозност. Д. Димов, ОД, 56.

Списък на думите по буква