НАПРЕГНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀГНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от напрегнат; напрежение. Всъщност, той беше измъчен и нещастен човек. Каква ненаситност, каква тревога, каква напрегнатост имаше в тия тъмни ледени очи! Д. Димов, Т, 182-183. Полковник Филипов гледаше пред себе си с невъзмутимо лице, но нещо в неговата поза подсказваше за тревожна напрегнатост. П. Вежинов, СО, 182. В засмените тъмни очи на новия пътник Глаушев долови и някаква напрегнатост, дълбоко в погледа му. Д. Талев, ПК, 866. Беше тихо и във въздуха се чувствуваше някаква напрегнатост — всеки миг можеше да завали дъжд. Сп. Кралевски, ВО, 21.