НАПРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРЀД нареч. 1. В права посока на постъпателното движение, пред погледа или пред лицевата страна на някого, нещо. Противоп. назад. Момичетата забелязват спрялата кола, походката им леко се разколебава, но продължават напред. П. Вежинов, НС, 54. Силните артилерийски коне не позволяват да вървим заедно или наблизо — колата отминава напред и скоро се изгубва в сивия прах на шосето. Л. Стоянов, Х, 74. Тракторната верига е накъдрила влажната глина и златистите от слънцето дири блестят далече напред. С. Северняк, ИРЕ, 15. На конете нали турят капаци от страна на очите, само напред да гледат. П. Тодоров, Събр. пр II, 223. ● Удвоено напред-напред и напред и напред. За усилване. Гранати падаха и издигаха черни фонтани от пръст. Но стройните, тънки редици вървяха спокойно напред и напред. Й. Йовков, Разк. III, 156. // За положение на човешко тяло или на негови части — в посока към лицето, предницата на човека. Противоп. назад. Бае Цено, нисък и плещест, приведен малко напред, леко пристъпя. Т. Влайков, Съч. III, 3. Той тичаше със слабите си крака, наведен напред, като че искаше с удара на главата си да разбие стихията и да хвръкне. Елин Пелин, Съч. III, 78. — Да ти помогна ли? "Нека поседя да ми дойдат силите, па ще помогнеш" — рече жената и изпружи напред и другия крак. Й. Радичков, СР, 67. Прислужниците, които трябваше да носят краищата на царската мантия, се престориха, че дигат нещо от пода, сетне тръгнаха важно след царя с протегнати напред ръце. Св. Минков, СЦ (превод), 82. ● Разг. Удвоено напред - напред. За усилване. Аго пак завика, един вол падна на предните си нозе. И ето, Комура се подаде напред-напред, гърбът му се изви, всичките му ребра изпъкнаха. Й. Йовков, АМГ, 97.
2. В посока към началото, предната част на нещо (редица, колона и под.). Противоп. назад. Забравил от вълнение изтощението и раната си, Васил се промъкна още по-напред. Ст. Дичев, ЗС I, 180. — Димо, ти си разбран войник, иди и кажи на онези да минат напред. К. Петканов, МЗК, 96. Един от сеймените се върна напред, каза кърджалиите обрали Харлаковци. П. Тодоров, Събр. пр II, 46. // Към лицето или към предната, лицевата страна на нещо. Противоп. назад. Послуша, послуша, премести си капата напред, премести си я назад, па рече: "Бре, пискуня му!" Й. Радичков, СР, 81. Наблизо пред мен на един слог беше седнала една стара бабичка, със сукман, какъвто носят в Златишко, забрадена напред с една избеляла от времето кърпа. Т. Влайков, РП I, 5.
3. Разг. В предната, челната, началната част на нещо; начело, отпред. Противоп. назад, отзад. Най-напред вървяха свирците цигани и безразборно шляпаха из лепкавата кал и локви. Елин Пелин, Съч. I, 147. На събранията в института тя винаги сяда напред. △ Напред се виждаха знамената. ● Обр. — Ти ще прощаваш, бай Костанде. Мина то чорбаджийското време. Сега народът ще излезе напред! .. Поздравявай, дядо Сава! П. Славински, ПЗ, 54.
4. На известно разстояние в права посока пред някого, пред нещо, пред всички останали. Противоп. назад. По всичко изглеждаше, че ротата се е откъснала много напред, защото все още не идваха никакви подкрепления. П. Вежинов, НС, 56. Излезе напред на площадката секретарят на околийската чета Наумов с пребледняло лице, та се виждаше бледността и през рядката му брада. Д. Талев, И, 521. — Нека излезе две крачки напред. Л. Стоянов, Х, 37. Петровица и Божаница вървяха напред заедно. Далечко след тях вървеше Елка самичка. Елин Пелин, Съч. III, 37.
5. Прен. В посока към по-нататъшно развитие, усъвършенстване, прогрес. Така [Дона Крайчева] започна и тя, стъпка по стъпка, сетне самата работа я подтикваше напред. Д. Талев, И, 196. Бързо живота препуска напред, / старите форми събаря. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 157. Най-подир и той [книжникът] от грижи, / от напрягане без ред, / сал нарядко се стремеше / някак трескаво напред. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 259.
6. С предл. за и обст. поясн. за количество. За следващ, бъдещ период, времетраенето на който се уточнява от обстоятелственото пояснение. Турците събираха данъци за десет години напред, защото на страната на венецианците се намесиха франки, германци и испанци и краят на Критската война не се виждаше. А. Дончев, ВР, 18. Нямахме възможност да си заминем. Морската стачка беше в разгара си, а местата в самолета бяха ангажирани за дълго време напред. Г. Белев, КВА, 99. // Остар. и диал. В бъдеще; занапред. — Знай, бай Зафире, че Конституцията е нещо живо, а тъй викат на новия закон наш,.., по който ще се съдим и управляваме напред. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 191. — Вие сте млади, що са дни напред, те са ваши, гледайте, отваряйте си очите, работете, та да добрувате. Г. Караславов, Избр. съч. II, 150. Европейската дипломация е много работила и днес са намира между турците и славянете, и за това тя не тряба напред да определя съдбата на двете страни. НБ, 1876, бр. 21, 82.
7. Разг. Преди момента, в който се говори; по-рано, преди. — Напред ти загатнах, че край нашия град има укрито оръжие. Ем. Станев, ИК I и II, 224. Ще ходи той със старите си дрехи, ще си бъде както напред тих и скромен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 198. ● В сравн. степен. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Елин Пелин, Съч. I, 30. Не помня дали не бях казал по-напред, че човек не може да издържи да гледа постоянно в очите друг човек. Й. Радичков, СР, 58. — Нали думаха по-напред, че чорбаджи Стефановият син щял да взима Милка? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. // В неопределено време преди момента, в който се говори; някога, преди, по-рано. — Много пият, синко, много пият — подхвана баба Найденовица. — Ех, оно без пиене не може и напред пиеха, ама не е сегашното. Хр. Максимов, СбЗР, 43. — Дай си широко сърце, татко! Бъди като напред. Помниш ли, какво беше някога. Елин Пелин, Съч. III, 30. Господин Бучински беше пак ясен и щастлив, както напред. Ив. Вазов, Съч. IХ, 4. Кажи, дядо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни; / .. / Кажи, дядо, че аз помна, / какъв юнак напред беше; / Бог да прости баба Стойна, / тя пееше, ти ореше. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. // Към някакъв определен момент преди момента на говорене. Тая дума тикна спомените му напред. — Ето сцената, смешната сцена на неговата тържествена любов. Елин Пелин, Съч. I, 138.
8. Разг. За показания на часовник — по-късно от реалното часово време, след точното време. Противоп. назад. Тя имаше някакво ръчно часовниче, което постоянно ту отиваше напред, ту оставаше назад. Д. Калфов, Избр. разк., 212. От известно време часовникът ми все върви напред. △ Премествам часовника си с два часа напред.
9. Разг. Обикн. в превъзх. степен. В самото начало; първоначално, отначало. Борците най-напред двама, а след малко трима, се заваляха с дивашки викове, с пъхтене и тежко охкане. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 23. — Край нашия град има укрито оръжие. Има снаряди, това знам положително,.. Най-напред се налага една рекогносцировка за проверка на мястото. Ем. Станев, ИК I и II, 224. Тя из най-напред се засрами и попричерви, но изпокон срамът ѝ мина и тя полека-лека се отпусна и зе да се смее и шегува тъй, като че е с дружките си само. Т. Влайков, РП I, 84. // За първи път; първо. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29. Къде си ти, къде, родино моя? / .. / Не си ли ти на майчиното слово, / що най-напред погали моя слух, / не си ли откровителния дух? П. К. Яворов, Съч. I, 123.
10. Разг. Обикн. в превъзх. степен. С глаг. като излизам, идвам, показвам се, появявам се, пристигам и под. Преди всички останали, от всички други пръв; първо. Излезе Пенкина майка най-напред и с неописана радост на лицето прегърна чедото си, прегърна и Ценка. Т. Влайков, Съч. III, 246. Показа се най-напред Милка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 139. // В сравнит. и превъзх. степен. На първо място, преди други или преди всичко друго. Тоя път всичките се бутат и надварят кой по-напред да приеме благословението. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 102. Печатам я по-напред, защото смятам лириката на един народ като окото на човека, през което .. най-добре се откроява неговата душа. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 6. Бъди по-напред справедлив към другите, та сетне благ към самаго себе си. Ал. Кръстевич, ВПЖ [превод], 157.
11. В конструкция от въпрос. местоим. обикн. в сравнит. степен. Означава, че някой, нещо не може да бъде поставен на първо място по значение, да бъде предпочетен пред друг, други, на които е равностоен. — Иде ли ми ред да помисля за себе си? Работя вкъщи като роб... Две ръце, кое по-напред? Д. Немиров, Д № 9, 141. — Ох, малцина сме, како Кицо, ама като няма? Два разкрача ниви, за какво по-напред? Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. — Тук не ми се живее вече! — И тя посочи с пренебрежителен замах старата къща. — Ако искаш да знаеш, на мене не ми се влиза тук, но пък... една стая за кого по-напред? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 78.
12. Диал. В сравнит. степен и самост. Означава, че някой, нещо се поставя на първо място по значение пред друг, други, друго, като се оценява по-високо от тях; повече. — А преди — калфа ли да ти излезе от дюкяна, без да те попита! Майсторът — той... той беше всичко: от баща по-напред. Ст. Чилингиров, ХНН, 43.
13. Остар. и диал. Преди някакъв определен момент, срок, събитие, по-рано; предварително, отнапред. Единствената ѝ радост бяха съборите, които ставаха веднъж в годината. Тя се приготвяше два-три месеца напред. Кр. Григоров, Р, 77. Сега Велчо бе изпаднал много. Дядо Славчо го викаше често да му работи и сѐ го окайваше; понякога му даваше и напред парите, та да си свърши работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 153-154. Ние и напред вече знаеме, че вие ще да ни отговорите така: "Защото черковата не е българска, а е собствена, наша." С, 1872, бр. 48, 389.
14. Като междум. а) За изразяване на заповед, решителен призив за движение по посока на погледа, към предната, лицевата страна на някого, нещо за постигане на някаква цел. Николаев обърна коня си, изправи се на стремената и извика: — Барабанчици и гарнисти! Напред! В. Геновска, СГ, 312. — Напред, другари! — Напред... на нож! Ура! — Урааа... Един подир друг бойците се измъкнаха през отвора на избата. Ив. Мартинов, ДТ, 205. — Дий... Напред! — извика Андрешко на конете. Елин Пелин, Съч. I, 50. б) За изразяване на призив към по-нататъшното развитие, усъвършенстване за постигане на някаква слава. Напред! — / отекна нашия вик в простора / и във сърцата ни замре. Н. Хрелков, ДД, 78. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 16.
15. Като предл. Остар. и диал. Пред, преди. Напред колата свири гайда, пред която играят четворица момци с венци на главите им. Тем., 1881, кн. 2, 11. В неделя отива младоженикът у момата .., та отиват в черкова, напред им върви заложникът. БО, 1846, бр. 1, 2.
16. Като същ. Индив. Бъдещ успех, напредък, прогрес. Това чувство е благодатно, защото е стремление към напред, потребност за обновление. Ив. Вазов, Съч. ХII, 150.
◊ Лявото (дясното) рамо напред. Команда, според която трябва да се направи завой в лява (дясна) посока. — Зуна, лявото рамо напред, а Минко право, марш! Изпълнихме заповедта. Зуна зави вляво, а аз продължих направо. Г. Белев, ПЕМ, 101. Всички чуха командата на ротния командир: "Момчета, дясното рамо напред! Марш!" Пълен напред. Мор. Команда, която се подава в машинното отделение на плавателен съд и означава, че машините трябва да заработят с пълен капацитет, с пълна мощ. С лек плисък "Бачо Киро" разделя водата и тя, разпенена, побягва назад. Светлините на вълноломите идват от двете ни страни. Разкрива се просторът. Сега пълен напред! Б. Трайков, ВО, 7.
> Върви ми напред като турски рамазан. Разг. Ирон. Не ми спори, не съм добре с работата си. Вървя напред. Разг. Развивам се, постигам успехи, прогресирам. Хората умират, но животът продължава, върви напред, става по-добър. Д. Димов, Т, 646. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. — Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем.. Но как
ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Крачка напред. Разг. Напредък, постижение. Творчеството на Христо Ботев е огромна, историческа крачка напред в художественото развитие на нашия народ. В. Йосифов, Избр. тв I, 30. Създаването на Лейбъристката партия било крачка напред в английското работническо движение. Ист. Х кл, 135. Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много е твърдоглав, не скланя да направи нещо. Назад-напред; напред-назад; назад и напред; ту напред, ту назад. Разг. В различни, противоположни посоки по продължението на нещо, по отношение на нещо. Вечер, когато младите момчета и момичета на градчето се разхождаха напред-назад по главната улица, д-р Логоев и жена му също излизаха да погълнат малко прах. Д. Калфов, Избр. разк., 42. Той тръгна,.., назад и напред под сянката на акациите, на всеки две-три крачки се спираше и поднасяше до устните си превързания си пръст. Й. Йовков, ПК, 128. Колко ли чудни и необясними тряба да са се показали в онези първобитни времена движенията на тази скитница звезда, която са е колебала ту назад, ту напред, като непристъпала предписаните ней предели. Д. Витанов, НС (превод), 27. Напред е дълбоко, назад бързей; напред пропаст, назад вълци; напред стръмно, назад яма. Диал. За много лошо, безизходно положение. Напред пиле, сетне свиня. Диал. Казва се, когато някой в началото обича, хвали някого или нещо, а после го намразва. Напред свиня, сетне пиле. Диал. Казва се, когато някой в началото мрази някого или нещо, а после го хвали и обиква. Отивам / отида (тръгвам / тръгна) напред. 1. Разг. Постигам успехи, изпреварвам други в развитието си. Да му се не види макар... Отръгнаха хората, отидоха напред, а Наке все си тъпчеше на място, ако и да прикупи с мъки и ядове тая нива. Кр. Григоров, Н, 46. 2. Остар. Книж. Напредвам. В същото време бърже отиваше напред осиромашаванието на турците. Г. Бенев, БК (превод), 38. Бъдете уверени, че щом децата тръгнат напред в занятията си, то сами ще земат да си съставляват думи на место учителя си. Р. Каролева, РЗМ, 52. О, жени! На вас стои да са оправдайте, преди да отиде злото напред. ВУХБ (превод), 17. Подкарвам / подкарам, нося (понасям / понеса) с краката напред някого. Разг. Отнасям в гробищата някого (мъртвец). Светът за него се състоеше от два вида хора: добри и зли. Добрите бяха ония, които го черпят. На тях обещаваше, че когато го подкарат с краката напред към Голушница — той ще им изкопае широки гробове. А. Каралийчев, СР, 26. — Много си го изцерил, Бог да го прости! Аз завчера срещнах един — носеха го с краката напред в дървено пардесю към попското текезесе. Г. Краев, Ч, 116. Правя / направя крачка напред. Разг. Постигам успех, постижение в някаква област, в дейността си. Трябваше да се организират народните сили, за да издържат напрежението и направят нова крачка напред. Ем. Манов, ДСР, 245. С краката напред. Разг. Мъртъв. Оттук можем да излезем само с краката напред. Що е време — все е напред; що са дни — все напред са. Разг. Казва се, когато нещо може да стане, да се направи, извърши и по-късно, в бъдеще, а не само до този, в този момент. — Нищо не можах да направя!... Ама съвсем нищо!... Раниха ме, дето се казва, с първия куршум .. — Само за това не бери грижа! — усмихна се отново лекарят. — Що е време — все е напред... С друго ще се отсрамиш... П. Вежинов, НС, 85.
— Други (остар. и диал.) форми: напрѐж, напрежд.