НАПРЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀДВАМ, -аш, несв.; напрѐдна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Вървя, движа се в посока напред. Вее силен снежен вятър, ние бавно напредваме по широката улица. Н. Фурнаджиев, МП, 35. Към обед стана непоносимо горещо, бойците се обливаха в пот и страдаха от жажда, но продължаваха непрекъснато да напредват. П. Вежинов, ВР, 253. Това мълчаливо шествие се движеше и напредваше към шосето. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 185.

2. Прен. Постигам напредък, развитие, усъвършенствуване в усвояването, извършването на нещо. — Аз не знам още добре родния му език, но край него напредвам бързо. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 74. — Дружеството трябва да преуспява, да напредва. Й. Йовков, М, 35. Отнемете на един народ свободата и той ще престане да се развива и да напредва. Т. Влайков, Съч. III, 54-55. България да се слави, / да напредва, да живей! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 92. // Развивам се напред, постигам напредък в дадена йерархия, кариера и под.; издигам се. Цялото внимание на родителите и на дядото беше насочено към това способно момче, което бързо напредваше във военната кариера. К. Калчев, ЖП, 367. Той виждаше как колегите му напредваха в службата кой по-бавно, кой по-бързо, и се чудеше на какво се дължи, че само той стои на едно място. В. Диаватов, СбСт, 281.

3. За болест, болестно състояние — достигам, преминавам в следващ по-тежък етап от развитието си. Той приимаше,.., всяка дума, изскокнала из бледните уста на стария герой, който захвана вече по-рядко да хорати, а повечето да страда, защото болестта му напредваше безжалостно. Ив. Вазов, Съч. VI, 32.

4. Прен. Само в 3 л. За време, част от денонощието, сезон и под. — протича, преминава, като се отдалечава все повече от своето начало. Времето напредва, дохожда октомври, животът в планината става мъчен. П.

К. Яворов, Съч. II, 211. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денът напредва. Елин Пелин, Съч. III, 35. Нощта напредваше и заедно с нея вятърът вееше по-зловещо и бученето на манастирската река — Тунджа ставаше по-грозно. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 93. Пролетта напредваше с всеки изминат ден, полето зазеленя, цъфнаха овошките. // За години — стават повече, трупат се. Годините ти напредват, остаряваш.