НАПРЕДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀДЕ I. Нареч. Диал. Напред. Той поглеждаше ту припкащите ѝ напреде пъргави крака, ту хубавите ѝ плещи, ту врата ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 178. — Картечен топ ли каза, Миткало? — А бе, топ ли е, поп ли е, не знам, ама да не му падат турци напреде, защото — смърт е! Ст. Дичев, ЗС I, 141. Върнах се аз разплакан при дядо си и го карам да отиде да се поразправи с него, а той, нали си беше благ и тих човек, ми вика: "Остави ги тия Крушковци — лоши хора са те, все искат напреде да са." Б. Обретенов, С, 106. После изпращат напреде двама бойци съгледвачи, / за да следят за овцете и виторогите бици. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 41. Ум отбягва минали години. / Много горест в тях, мрак много има. / А напреде — безконечна зима. Ив. Вазов, Съч. III, 192.

II. Предл. Разг. Само с крат. лич. и възвр.-лич. местоим. в дат. Пред, отпред. — Махни се да вляза в колибата — каза той, като чу тежкото дишане на ратая, който го гледаше мълчаливо и стоеше напреде му като стена. Ем. Станев, ИК III и IV, 413. Императорът проводи няколко души свои първенци с двадесетина катъра. Божият пратеник тръгна напреде им и ги изведе вън от градската стена. А. Каралийчев, С, 43. Отидоха си хората, какво да ми приказват повече, виждат напреде си страхлив човек, непознат селянин. К. Георгиев, ВБ, 54. Изведнъж погледа му привлече висок, слаб мъж, облечен с кърпени дрехи, който тикаше бос напреде си количка с лимонада. Ив. Планински, БС, 57.