НАПРЕКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПРЕКО нареч. Разг. Напряко; напреки. Момичето погледна баща си, заспал напреко на кревата — облечен и с обуща. М. Грубешлиева, ПП, 40. Напреко на потоницата бяха наредени един до друг натъпкани козиняви чували с добре застлани и плътно превързани гърла. Т. Харманджиев, КЕД, 82. Сборичкаха се при разбитата черковна врата и не можаха да разберат откъде долетяха куршум след куршум, та трима души се търкулиха напреко през черковния праг. Д. Марчевски, ДВ, 197. Когато някъде им се изпречеше нива със завалена прегоряла пшеница, те газеха напреко, каталясали, съсредоточени и сериозни. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 7. Снахата се случи добра, чевръста, угаждаше на стария човек във всичко, не му казваше дума напреко. П. Велков, СДН, 182.