НАПРЕЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀЧВАМ, -аш, несв.; напрѐча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Слагам нещо или много неща напряко; кръстосвам. Бае Неьо отсече няколко чатала, които заби около хрялупата, напречи отгоря им други върлини и метна на тях мушамите ни, под които са свихме. З. Стоянов, ЗБВ II, 260. — Ой ва вази, се овчари, / .. / Напречете по върбица, / .. / Направете нова моста. Нар. пес., СбНУ VII, 11.

2. Намирам се, лежа или заставам напряко на нещо; препречвам. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. напречвам се, напреча се страд.

НАПРЀЧВАМ СЕ несв.; напрѐча се св., непрех. Диал. Заставам или лягам напряко на нещо; препречвам се. Поразително зрелище представляват тия изпадали борове.., те са се натъркаляли и напречили по стръмнината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 54.