НА̀ПРЀЧЕН

НА̀ПРЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е разположен напряко, перпендикулярно, обикн. спрямо дългата страна на нещо. Противоп. надлъжен. Върху лицето на една дебела напречна греда, към вътрешната страна на която бяха прилепени две лястовичи гнезда, имаше издълбани и обго‑

рени четири цифри. Т. Влайков, Пр I, 1. Тя [котката] е сива, с черни напречни резки като на тигрица. Й. Йовков, АМГ, 203. Той знаеше, че по такива кладенци,.., обикновено укрепяват стените им с дъски,.., а въз дъските се приковават напречни дървета на разстояние един метър едно от друго. Ив. Вазов, Съч. Х, 131. Найден също започна да разглежда плана. Освен самото разпределение на къщата тук бяха нарисувани фасадата, стълбището, стаите и салоните в напречен разрез. В. Геновска, СГ, 82. Родопите водят главний си клон и съставяват продължение от Рилските върхове,.. Среднята им широчина е приблизително равна с 45 часа в напречна посока. Ст. Шишков, ЖБ, 5-6. Силата на електричния ток се измерва с количеството електричество, което минава през напречното сечение на даден проводник за една секунда. Ст. Карамихов и др., Физ. VIII кл, 1965, 43.

2. За местност, река и под. — който е разположен напряко, перпендикулярно спрямо протежението, посоката на нещо. Противоп. успореден. Някои от тях [грамадите] са успоредни с леглото [на р. Струма], а други — напречни. П. Делирадев, В, 35. От гребена на рътлинката се откриваше терасовидният дунавски бряг, прорязан от многобройни напречни деренца. Ст. Марков, ДБ, 94. Слънцето бе вече доста наклонило .. Тук-там през напречните открити долове, откъм запад, слънчевите лъчи стигаха до реката и вещаеха последния час на умиращия ден. Н. Попфилипов, РЛ, 105. Вървяхме още няколко часа през гората, прехвърлихме десетки напречни хребети и долини. Сл. Трънски, Н, 34. Напречни поточета. // За улица, път, пътека и под. — който пресича напряко, обикн. перпендикулярно друга улица, пространство и др.; пресечен, пряк. Противоп. успореден. Двамата младежи започнаха да отстъпват, като изстрелваха последните патрони в револверите си, после се втурнаха да бягат, единият — на едната страна, другият — на другата по напречната улица. Д. Талев, ГЧ, 415. Разговорът им бе неочаквано прекъснат от Филипа, който се показа от една напречна пътека. В. Геновска, СГ, 240. Зад един малък хълм, пътът неочаквано се оживи: .. Наблизо, друго напречно шосе водеше към градеца, чиито къщи белееха в дрезгавината на километър-два оттука. К. Константинов, СЧЗ, 108.

3. Като същ. на̀прѐчна ж. Разг. Улица, която пресича пряко друга улица, площад и под.; пресечна, пресечка, пряка. Като стигна до третата напречна, той кривна към касапниците. Д. Спространов, ОП, 314. Малката напречна, в която нахълтват, е почти пуста. Др. Асенов, ТКНП, 102-103.

Списък на думите по буква