НАПРЕЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПРЀЧНО. Нареч. от напречен; напряко, напреки, напреко. Наредиха [работниците] ги [дъските] върху тревата,.. Напречно положиха втори и трети ред. Бл. Димитрова, ПКС, 292. Камчия със своите две долини (..) разсича източната част на Балкана не напречно от север на юг или от юг на север, а надлъжно. Ст. Михайлов, БС, 151. Един господин с къси, подстригани мустачки и със златен ланец, напречно по копринената му жилетка — .. — влезе в кантората и прекъсна разговора на госпожа Матеева и стажанта. Д. Калфов, Избр. разк., 366. Вътрешното филе, след като се почисти от ципите, се нарязва напречно на порционни парчета, и от дебелата към тънката част. Н. Сотиров, СК, 64.