НАПРЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀШ нареч. Диал. Напред, преди; напреде. Нека първом мине бурята, както казва командирът. Сетне все ще е по-добре от по-напреш. Ив. Хаджимарчев, ОК, 85. Щом зело да притъмнява, той стигнал до някоя ближна кръчма на пътя; тук той влиза и най-напреш попитал за вечеря и да пренощува. У, 1870, бр. 2, 30.

— Друга форма: напрѐж.