НАПРИДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЍДАМ, -аш, несв.; напреда̀, -ѐш, мин. св. напрѐдох, прич. мин. св. деят. напрѐл, св., прех. Изпридам определено или голямо количество от нещо. Имало ена жена ено време, се одъла на седенки сак вечер да преде, пък нищо не напридала. Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 174. Чул съм те, Куле, и разбрал съм те, / дека си, Куле, млого вреднечко, / .. / за ден напридаш, Куле, за ден наткаваш, / по тънка риза, Куле, по бела риза. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 533-534. Напредох вълна за цяла година. напридам се, напреда се страд.

НАПРЍДАМ СЕ несв.; напреда̀ св., непрех. Преда много, до насита. Цяла седмица предох, та се напредох.