НАПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св.; наприка̀жа, -еш, мин. св. наприка̀зах, св. (диал.), прех. Казвам много неща или всичко; наговарям², наговорвам2. Наприказвах им всичко, което се беше събрало от години в душата ми. △ Наприказа сума ти приказки на децата. наприказвам се, наприкажа се страд.

НАПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св.; наприка̀жа се св. (диал.), непрех. Приказвам много, дълго, до насита; наговарям се2, наговорвам се. Кир не могъл да са наприказва и безпрестанно поменувал за помайчимата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123. Една от нощите, кога сички кераджии се приказваха, наприказваха и заспаха, Михо, като че му се склечиха очите. Ил. Блъсков, СК, 41. — Колко неща има да ми кажеш. Не ще можем да се наприкажем. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 474.

◊ Наприказвахме се френски. Диал. Карахме се.