НАПРИНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРИНА̀СЯМ, -яш, несв.; напринеса̀, -ѐш, мин. св. напринѐсох, прич. мин. св. деят. напринѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Принасям, донасям много неща или всичко; надонасям. Мама е напринесла и принася всичко, щото трябва. Т. Влайков, Пр I, 230. Когато всичко е напринесено и наредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралията. Т. Влайков, Пр I, 239. напринасям се, напринеса се страд.