НАПРИЩВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЍЩВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам и от наприщвам се.

НАПРЍЩВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.