НАПРОБЍВАМ

НАПРОБЍВАМ, -аш, несв.; напробѝя, -ѝеш, мин. св. напробѝх, прич. мин. страд. напробѝт, св., прех. Остар. и диал. Пробивам на много места или изцяло, навсякъде. — Избуши сърцето на свирчока, напробий дето тряба дупки за пръстите, нагласи накрая пискун и ето ти хубава свирка — пищялка. ВЦ, 1888, кн. 20, 19. До Шишманова скала се свършва нейната [на реката] одисея из тесни клисури и безконечни планински завои, ту между стръмни урви,.., ту под високи навъсени скали, напробити с пещери. Ив. Вазов, Съч. ХI, 15. Сяка къща беше напробита с дупки, от които ся подаваха пушчени цеви, готови да гърмят против неприятелите, щото ся явят. Лет., 1872, 168. напробивам се, напробия се страд.

Списък на думите по буква