НАПРОСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРО̀СТО частица. Само в съчет.: Просто напросто. Разг. Направо, без каквито и да е уговорки. — Той просто напросто е оклеветен от родителите на детето. М. Грубешлиева, ПП, 227. Той, просто напросто, би отговорил, че те [учените] са турили в движение мъртвата материя, а пък той е раздвижил иначе флегматичния Костаки. Ст. Чилингиров, ПЖ, 48.