НАПРОСТРА̀ННО

НАПРОСТРА̀ННО нареч. Остар. и диал. Нашироко, подробно, пространно. То [писмото] беше адресирано до Марин, но явно изпращачът знаеше, че ще го чете и Левски, защото твърде напространно обясняваше как внезапно му се било наложило да замине за десетина дни из околните села по работите на митрополията... Ст. Дичев, ЗС I, 629. Покрай резките си отзиви за тая или оная българска книга, аз не съм се въздържал да характеризирам било по-напространно, било само с по някоя дума и самите автори на тия книги. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 315. Трябва крайно

да се съжалява, че редакцията не изпълни обещанието си по-напространнно да разкаже за живота и дейността на оплаквания от всички Фотинов. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 761.

Списък на думите по буква