НАПРОТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРО̀ТИВ I. Нареч. 1. Като вмет. дума. За подчертаване на факт, напълно противоположен, противен на нещо, което се очаква, предполага, желае; обратно. Тия думи на стареца не трогнаха Павел. Напротив, от тях той почувствува в душата си нещо пепеливо. Елин Пелин, Съч. III, 38. В надеждите и радостта си за голямо плодородие никой не искаше да прогневи Бога, напротив — упованието и вярата в него бяха по-силни от когато и да било. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Той не само не отбягваше хората, както правеше това преди години, и през тия няколко първи дни от завръщането си, но напротив, преднамерено търсеше тяхната дружба. Ст. Дичев, ЗС I, 263. Преди всичко той [Раковски] не е на мнение, че въобще участието на българите в белградските събития е един минус за българското национално дело — съвсем напротив. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 345.

2. Остар. и диал. Противоположно на казаното, известното, очакваното; обратно, наопаки. — Колкото се сърдиш, толкоз всичко по-напротив ще ти върви и ти само по-зъл ще ставаш. П. Тодоров, Събр. пр II, 316. — Се така: каквото кажа аз на децата, ти напротив! — забележи госпожата, като изгледа малко сърдито съпруга си. Т. Влайков, Съч. II, 164-165.

3. Остар. и диал. На инат, за яд на някого, нещо; напук. — Млъкнете! Вие напротив ли ще ми правите! П. Тодоров, Събр. пр II, 294. — Когато има избори, дето е кметът, аз на другата страна пущам гласа си, напротив. Й. Йовков, ПГ, 86. — Всяка заран, като изпращам Еленка, все поглеждам... Тая заран, като напротив, тя тука... Ив. Вазов, Съч. IХ, 56.

II. Предл. Диал. За означаване, че се пренебрегват, не се вземат под внимание известни обстоятелства, че се постъпва в разрез, в несъответствие с тях; въпреки, против, противно на. Искрено, от все сърце се развълнува Тончо Тотев. И напротив навиците си, стана да се поразтъпче из хола. Н. Каралиева, Н, 37.

III. Частица. Обикн. в началото на реплика или в съчет. с друга частица. За противопоставяне на казаното и за категоричното му отричане. — Личи, отслабнал си! — рече Иванчо Грудов,.. — Не, напротив! — възрази усмихнато Теофан. — Тия две седмици ме оправиха... Ст. Дичев, ЗС II, 308. — Как сте се сетили пък за мене, скромния, неизвестния, и пр. и пр. — А, напротив, г-н Дивногласов! Вие сте най-известният български артист. Хр. Смирненски, Съч. III, 13. Ти не разбирай, / че мразя живота. / Напротив, напротив! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15.