НАПРЪ̀СКВАМ

НАПРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; напръ̀скам, -аш, св., прех. Пръскам с някаква цел, поради нужда някого или нещо, колкото е необходимо или изцяло, докрай. Напръскаха лицето на Жил, измиха и раната, която не бе дълбока, поизтеглиха леко носа му и Жил — Заешката уста дойде на себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 175. Наскубаха въже,.., напръскаха го с вода и седнаха да позакусят. И. Петров, НЛ, 254-255. — Ще пометете по-нашироко, но най-напред ще напръскате лекичко с вода. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 305. Мино бе успял не само да прекопае лозето, но и да го напръска. Ст. Марков, ДБ, 156. // Пръскам случайно или нарочно (за забава и др.) някого или нещо на отделни места или изцяло; изпръсквам, опръсквам. Той се изкачва тихо по стълбата,.., отваря съвсем леко вратата и — црък!напръсква децата по очите със сладко мляко. В ръцете си той държи мъничка пръскалка и млякото пръска из нея в тънка, съвсем тънка струйка. Св. Минков, СЦ (превод), 33. Зора зашепва вода и го пръска в лицето .. От радост иска и той да я напръска, но тя започва да тича по пясъка. К. Петканов, В, 124. — Когато прихаш или кашляш, пази се да не напръскаш другите. Д. Немиров, Б, 43. Василев взе камък и го хвърли — той падна точно пред учителя и напръска с кал новия му костюм. Сп. Кралевски, ВО, 101. При операцията напръсква с кръв престилката си. △ В рядка кал не хвърляй камък, че ще те напръска. Погов. напръсквам се, напръскам се страд. и възвр. Вещите се отделиха на два купа: дребните, като книги, стъкленца, четки и пр. се напръскаха просто с карболка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 92. Бръснарят се изми, среса се на лимба, напръска се с одеколон. Чудомир, Избр. пр, 175. Напръсквам се с кафе.

Списък на думите по буква